Анна Лазарова

Мост на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“
И
дядо ми
искал да стане резбар но станал баща
от ония
които много са видели от живота
и без да се взират в него
с натежали от работа вежди
с чело като карта на неоткрит континент
и с малките си дъщери
които щяха да пораснат
само ако той позволи
но той не позволяваше
разправяше че в света
три неща са изумителни—
изкуството и хората
третото—той късно бил разбрал—
е И-то между тях
Strada Stretta
когато онази машина скапа работата
ми казаха
ако имаш неразрешено нещо лично
ще го носиш навсякъде където отиваш
мамо ти ме учеше да съм добър човек
но виж оцелявам през дните
като през нощи—
бързо и самотно
то е сякаш си губиш гласа
или ключовете документите доверието
губим непрекъснато спомени
като млечни зъби
и те остават под възглавниците ни
и те остават под умората
тази гледка е вързана на верига
предава се от очи на очи
но моля те аз не вярвам на очите си
те са сложен предмет на договорки
а тези в началото бяха прави
колкото горски пътеки
пиша за да знаеш че се държа
за този момент като за дете в реката
работата се задвижи някак трудно
и навсякъде където отивах
се носех със себе си
Тлен
И да умра, не съм избрала някого
да помни онова, което зная…
Госпожице,
преструва се на вечно лятото.
Но вечни ли са мрежите на паяка?
Ще трябва да си наследим годините,
но ни заплитат в тънки целофани.
И ако се престори също зимата,
госпожице,
недейте да обърквате измамата.
Понякога след всички насекоми…
Госпожице,
Страхът не е причина за оставане.
Ще се намери някой да запомни
това, което няма да узнаете
Крайпътна обител
По А.

спирам по няколко пъти на себе си
сякаш спирам на теб
почти стигнах казвам си
докато фасът в ръката ми остарява
не можем да останем същите
докато не станем каквито сме
понякога
в усилието да запазя сянката си цяла
забравям да говоря на облаците
като на първокласници
които се учат да пишат чертички
и те се разсейват
а няма по-тъжно
от ясното небе на близките ни
виждам ги през окото си
като през шпионка
как се справят с гравитацията
но не се справят с мисълта за нея
и не е честно
друго имах предвид под човека
ето ни
грижовни и търпеливи
ти ми подаваш ръка
и ставаш с педя по-висок
аз се усмихвам и тръгвам
подобно мравка която
носи утрешния ден назад към днес
после се разминаваме
от вече старото ни място
някой вика за помощ
Анна Лазарова
Мястото
Мост на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“