Галина Николова

Парк „Военна академия“
* * *
ако не знаеш какво да правиш със себе си
ми каза тя
остани
ще бъдеш малко дете седнало между клоните на черешата
само майка ти може да те намери там
защото вече веднъж те е връщала

между клоните на черешата
става за четене и писане
и надничане в двора на съседите
където нищо особено не се случва

какво знаеш ти
с твоите единайсет години
за отговорите на въпросите
които години по-късно ще задаваш

какво знаеш освен
да чертаеш фигурки с клонче по пръстта
да гледаш
как падат розови цветовете на дюлята
как кокошките ги кълват
сладкиш за тях
носталгия за теб

ако не знаеш какво да правиш със себе си
стой в къщи
остарей
излизай
да се возиш в трамваите

ако не знаеш какво да правиш със себе си
спомни си
отпътуване
Сменям мястото, за да мога да понеса постоянството на мисълта.
Елиас Канети

опаковам едно по едно
първо видимите неща
после невидимите
загъвам внимателно
в мека хартия
и меки мисли
най-чупливите

докато пътувам
наблюдавам разместването
на вътрешните пластове
и не знам
кога ще завършат
сеизмичните процеси
и какви планини
ще поникнат там
където до вчера
са били равнини
докато седим на тази пейка
докато седим на тази пейка
и си говорим за нещата от живота
за някои истини
и за много повече лъжи
денят изтънява
хората
от цветни и отчетливи
се размиват в тъмни сенки
без лица
с неясни очертания
паркът
през който по тъмно се връщаме
докато сме седели
и сме си говорили
се е превърнал в друг парк
а каляската
с която дойдохме
в нагнила тиква
Едно. Дървена пейка в докторската градина
докато говорим
летят малки метафори
около главите ни
не приличат на ореоли
нито на орли
той е виждал вариант на себе си
след 30 години
аз разказвам ефекта на пеперудата
в теория на хаоса и филм
после идват летящите угандци
вързани с въжета за къщите си
и трупове на хора в ню йорк
това вече е друг филм
в който можеш да умреш от самота и без любов
докато водата в чашата замръзва
но ще изглеждаш добре
с малко скреж по миглите
докато хората те прескачат
защото са свикнали
на гледката
* * *
За щъркелите четох—за онези,
посрещнати от зима вместо пролет,
когато се завърнали от юг—
прибрани в къщите на хората
на топло.
Крилата в лед на тези
свободолюбиви птици,
които без колебание прелитат през сезоните.
Дали им е добре сега до печката,
дали от тясното и от стените
се страхуват?

За щъркелите мисля и за хората.
Не беше толкова отдавна,
когато
и мен ме срещна зима в пролетта.

За мен е буква Щ.
За мен са всички думи, в които тази буква се явява.
И къща, и летище, и чудовище.
И пътища, завръщане,
изпращане, и посрещач.
И дъщеря, и бъдеще, усещам, сънища, и също.

Във всичко има Щ.

За щъркелите мисля и за хората.
За ледено студеното, за невъзможното летене, за тясното и за страха.

Във всичко няма Щ, но има ще.

За стоплените щъркели и хора
ще има пролет,
всичко ще.
Галина Николова
Мястото
Парк „Военна академия“