Красимира Джисова

Царска градина
Дом
Стълбите към последния етаж свършват във въздуха
Сякаш така е било планирано от самото начало—
да водят към това синьо, което събира
птиците на юли и нашите очаквания
Само тук все още те намирам—
в опустошени сънища,
които превъзхождат този век,
да палиш фас под ударите на уличен барабанист
В късните ти двайсет, макар да изглеждаш по-стара
Без никакви таланти, които да превърнем в притежания
* * *
Аз те видях там, насред времето, Езра Паунд. Въздухът около теб трептеше
от предсказания, които невежите ще оспорват, ерудитите—осмиват.
Тананикаше си, ти си тананикаше. Каквото и да правиш, винаги си по-високо.
В палто с широки ръкави и изтъркан цилиндър, приличаше на магьосник,
който може да смае света, но избира да го изповяда.
Стояхме на южния бряг на Темза, и двамата напуснали Лондон отдавна.
Футуристичният фалос на Ситито разцепваше пейзажа
сред кранове и осакатени гълъби, които подобряваха малко
качеството на туристическите снимки. Tantus labor non sit cassus.
Сутрин, обед, вечер, сутрин, обед, вечер натам се тълпяха
онези, които изчисляваха колко точно струва спасението.
Прочетох за случаи на умрели на работното си място, от преумора.
Нима има по-сигурен начин да докажеш, че си перфектен служител?
Един брокер, на двайсет и пет, се хвърли от покрива на Coq D’Argent,
след чаша шампанско, облечен в Хюго Бос.
Нямам представа дали в Лондон все още някой умира от старост,
но винаги съм се чудела как си живял в Италия.
Вероятно човек може да живее добре навсякъде, стига да не е във Великобритания,
да не е преследван от Съединените щати, от банките, от някоя мафия,
стига да не е под обстрел или попаднал в жестока компания,
стига да няма това, което наричат „лош късмет“.
Както винаги, твърде много условности. А красотата привлича, и привилегирова.
Ние всички сме роби на древните гърци.
И средиземноморският климат привлича. И образцовата среда
от дами и господа, потънали в шиите си като във воали – привлича.
Очакваме ви на вечеря, Езра Паунд, да обсъдим кожата на един затворник.
И все пак, не ми излиза от ума онзи италианец, който каза, че иска
да убие жена си, а след нея—всички мъже и жени, и да остане сам със своето куче.
Той твърдеше, че е чистокръвен италианец и католик, и ще убие и мен.
Естествено, би могъл да е всеки друг, но не ми излиза от ума.
Какво би направил на мое място? Какво бих направила на твое място?
Ако определяме една ситуация като реална, тя е реална
в своите последици—гласи теоремата на Томас.
Нека проверим това отново.
* * *
Все по-тесен е езикът, на който се отдалечавам.
Притиснала съм колене и се полюшвам
сред други, вече празни.
Сушата е близо, спусъците, помпите,
алармите, печатите, броячите,
всички уреди за щастие.
Не бих понесла да ме приближат отново,
не бих и минала нататък,
където моят дом не съществува
и винаги е нещо друго любовта.
Прожектори ме осветяват и отделят
за кратко от нощта, разтворена
като гигантско тропическо цвете.
Но аз оставам неподвижна.
Неподвижна, тоест съвършена.
Ингрид
Нарекох онази нощ Ингрид.
Беше студено.
Над нас сияше ледена равнина.
Безкрайна. Безкрайна.
Ти стоеше пред една витрина,
вгледана в лицето си.
Не онова, което помнеше.
Оттогава мина много време,
но аз все още се страхувам
да не превърна скръбта
в нещо по-малко.
Какво остава накрая:
Сантиментални вещи,
нежелани в антиквариатите
Малки символи,
които възторгът е уголемявал
Няколко думи може би,
на вече чужд език
Дългове към сърцето

И все пак продължаваме
да се срещаме

И все пак продължаваме
да се срещаме,
така както един непознат
няма избор
с какъв непознат да се срещне
Красимира Джисова
Мястото
Царска градина