Марин Бодаков

Парк НДК
* * *
Нищо не донесе зрелостта—
само нападали столове, неогладено пране.
И на финала, за да поправи впечатлението,
по-малко тайни срещи,
повече тайни раздели.
Обич
Помня този човек,
раната му като кораб,
корабът му като завивка,
завивката му като мочурище,
мочурището като звезда
и звездата като рана.
Човек като човек.
Чисти старци
крачат по обед в градската гора,
сиви и кафява.

Отскоро не помнят
как упорито са затискали с длани
пукнатините,
нестабилните сглобки…

Ала още шурти любовта между слабите пръсти
всепомитащо, неутешимо.
И понася телата им настрани
и нагоре…
Банкя—София
водата бавно връхлетява кедрите
поднася нежните железници
към светлината
червеният вагон с тъга оставя
един прозрачен стол наместо сянка
не отминава
Ш
Тайна корона,
която примирено преминава
от ръцете на глаголицата
върху главата на кирилицата;
три пръста пред устата ми:
— Ш-ш-ш-т!
Марин Бодаков
Мястото
Парк НДК