Мирела Иванова

Градина зад ЦУМ
Луминисцентна светлина
Ще ти измислям много имена
и до последното ще бъдат умалителни—
Зефирче, Зарче, Заврънкулчице—
ще се топят в устата като захарен памук.

Защото залезът надвисва,
не знае спирка
и не знае милост.
Бряг
Въобразен, вероятен, възможен се връщай,
въжделен и възпяван,
с отривиста походка и светли очи,
връщай се от Париж и Ню Йорк,
от дъжда, от тъгата и лятото,
от семинарите, грипа, метежите
на световната революция,
от магесничествата на средновековния мрак,
връщай се в сънищата и спомените,
в смеха и страха ми,
в смайването и в сумрака на сърцето ми,
в синонимите на съдбовността,
в петъците и в сепаретата
на „Дивака“, „Оливас“ и „Трол“.

Възвръщенецо,
този свлачищен бряг изтънява
и вече не помни червени и сини,
зелени и златни води,
дори любовта е забравил,
възвръщенецо—

затова се върни.
И точка по въпроса
Където паметта не е потъпкана
където се радваш на плодовете от своя труд
където не те заравят жив
където завистта не е неизкореним плевел
където не мразиш заради самата омраза
където думите са камъни за градеж не за замеряне
където свободата е първозданно чудо
там е Аркадия

но ти си родена другаде
Котка
Преди двайсет години
и повече
тя му мина път някъде в центъра
на „Шишман“
или „Шести септември“
Оттогава живее
в зеления огън
на очите й—

обгорен и посочен
Мирела Иванова
Мястото
Градина зад ЦУМ