Надежда Радулова

Централна минерална баня
Площад Гарибалди
Две деветдесетгодишни сгради
подпират лакти на пластмасовите маси, изнесени
пред кафенето долу. От прозорците
и капандурите се стича последният им грим—
влага с цвят на въглища. Мазилката
се рони като пудра, закупена от същия площад отдавна,
по случай първата им революция.
Тогава
едната носеше копринена пола и вишнево палто,
а другата—чудесните
костюми на мъжа си, английски платове, специално
внесени за главния акционер на бъдещата
железопътна линия. Не помня вече,
дали деляха общ любовник, общата
любовница на своите съпрузи, следвоенните купони
за хляб и мляко, или нещо друго, но с годините
решиха да останат заедно, надвесени
над чашите кафе и над площада.
И вече все по-глухи,
слепи за света, единствено трамваят
им носи още трепети и спазми. Затова
едно голямо общо рижо куче, знак за зима
и смърт, по линията тича, известява, че
мотрисата безшумно приближава.
И двете се прилепят все по-плътно
една до друга, клепките си спущат—
да чуят по-добре, напрягат стави
и стъпват на последното стъпало.
Ала оттам така красив площадът им се вижда,
че струва си да поживеят, още ден да
не умират.
Руски паметник
На Надя и лелите
там тя е скрила магдалените на пруста
и вишните и вишните на чехов
също бисквитките със битер-шоколад
в неделното легло на доктор лахневич
тъй както крие синия тайор
и шемизета с копчета коприна
по който връщат се прииждат връщат се
целувките във фолио от сняг
някъде в центъра на софия продава се
зад земеделската палата се продава
по северната стълба пруски свод
после на третия етаж отляво
непреходен тристаен изток
с няколко пукнати ребра
вроден порок
и туберози в двата дроба
я памятник себе воздвиг нерукотворньi
а иначе там тя е скрила
а иначе продава се продава се
но също връщат се прииждат
връщат се
Градски легенди
през две и седма, на трети януари,
в десет без десет вечерта,
до смърт уплашил някаква жена, която
видяла сянката му да се просва пред краката и,
но не видяла
физическото тяло и решила,
че е същество
не от мира сего,
и сърцето и се пръснало—
бенгалски огън
в елховите игли на онзи
злополучен мрак;
държал ръката и, говорел и—
вземи ме, аз съм петер,
петер—докато белите коли
остъргали снега наоколо
и го отвели в празна стая; там
набързо подписал документите—
съгласен съм, съгласен!—
да го лишат от сянката му
за вечни времена…
…и затова, ако се случи някога
да минеш късно вечер и сама
през ъгъла на симеон и дунав,
не се плаши, усетиш ли
онзи последен леден дъх на петер
и видиш ли в краката ти да пада
луминисцентният трион на слепотата,
а просто погледни наляво и помилвай
настръхналата козина, тъй както
милваш куче, после
запуши уши и тичай,
тичай, докато ужасът ти избелее
и прогледнеш, и здраво стъпиш
с два крака върху сянката си,
и се надяваш да е твоята.
Стъкло
един прозрачен мъж се счупи в нея
отчупи се парченце стъкълце
заседна вътре
и я нарани
бе неочаквана
необезопасена
любов с протъркан етикет и мръсно гърло
не бе достатъчно газирано
не бе достатъчно студено
не се римуваха бикините със сутиена
подобно тези на митичната машинописка
от огнената проповед
не беше още
излязъл преводът на
естетическа теория на адорно
и те не знаеха че болката им също бива
нетотална
и нетъждествена
също не знаеха
как да проникват там където
стават взаимни рани
които никой не лекува
и затова навярно от незнание
той вади с устни стъкълцето
а тя задълго занемява
додето се калцира несъвпадането
сега той е нейната висока пеперуда
а тя е неговия бял равнец
разделя ги стъкло
направено от малки стъкълца
той вече няма да се счупи в нея
тя няма да се нарани
макар да прокървяват заедно
когато влязат посетители
и прочетат табелката:
това е безопасна инсталация—
не е любов
а още по-малко е изкуство
още по-малко е изкуство
още по-малко е изкуство
Надежда Радулова
Мястото
Централна минерална баня