Никола Петров

Борисова градина, под спирка „Вишнева“
Освен това
Улиците но никога имената им
дъхът на подранила пролет но никога датата
агонията на жертвата но никога убиецът
скръбта но никога мотивът
осанката на детектива но никога уликите
настръхването на нощта но никога сюжетът
нашето мълчаливо докосване
най-вече
мълчаливо
Юг
Отиват си наперените раници отива си спасителният хеликоптер
(или вятърът в платнищата)
отиват си звездите а за нас е все едно

кой ще навигира корабите—за това си мисля
корабите си отиват; виждам гърбовете им
преди да се изсулят зад небето; и небето си отива
и заблудата че сме под едно и също

кой ще прибере разсеяните кърпи—за това си мисля
вдетинен: като скърбящ или удавник

махат за сбогуване онези със семафорите
тракат за сбогуване онези със светлинните прожектори
онези с голите ръце размахват кърпи ли?
за нас е все едно

защо не легнеш на земята по-оголена от век; ще виждаш
по-високо от това което си отива
и ще си почти на пръсти

идва бурята
Рапунцел
Вълци пред дома ти; сняг зад вълците и вълци зад снега
следобеди от нощи между твоите стени; неща от нищо;
бъдеще от настояще;
и каквото от каквото си дадеш, Рапунцел,
ето тези прежди
ето тези малокръвни занимания
с които в книгите рисуват скуката
едва ли не красива. Ние знаем истината
но защо не се престориш
докато не се забърза времето
докато не се изсули времето
като у възрастните хора
още малко и ще дойда
От поликлиниките есенно време
Тръгват кремави коли и къде отиват под шпалира от дървета
къде отиват между блоковете наредени в бежово и охра
къде отиват под дъжда; сега; след вечност
кремави коли с полепнали листа по калниците
под първите запалени прозорци; къде отиват:
там където и преди—
при блоковете наредени в бежово и охра
Here Be Dragons
Живееш в кухината на света; навсякъде където е далеч;
живееш в костите на паяка;
живееш в думите на рибата
към теб изпращам всичките си Адове

живееш там където забраних на паметта си
а към теб изпращам памет; и към теб изпращам страховете си

живееш на върха на пръстите ми
на ръба на дланите; навсякъде където е далеч
към теб изпращам онова което имам
Никола Петров
Мястото
Борисова градина, под спирка „Вишнева“