Петър Чухов

Мост на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“
* * *
Как бързо възмъжава
младият площад
дядо му е бил
море
поле—баща му
нива—майка му
децата му ще бъдат
небеса
ще си играят
с катедрали
от облаци
и гилотини
от светкавици
Как бързо възмъжава
младият площад
виж
вече мисли за женитба—
с някоя красива
революция
Париж
Твоят Париж
не е моят Париж
Ти не си моята
Нотр Дам
аз не съм
твоят Лувър
Ти не си
моята Сена
аз не съм
твой Монпарнас
Моята сянка никога няма
да настигне твоята
по Шанз-Елизе
колкото и слънцето
да се прави на крал
и небето да е
кралско синьо
Виж облаците се трупат
като бастилии
чуваш ли гръмовете
виждаш ли светкавиците
Не отваряй своя чадър
аз ще сваля яката си
и нека дъждът бъде нашата
гилотина
Очакване
От дългото гледане
през прозореца на сутерена
очите му се насълзяват.
Вижда само крака,
а мечтата му е да види
поне едно
човешко лице.
Но знае—това ще стане
само ако някой падне.
Й
Да нямаш собствен глас
и за да зазвучиш
да трябва да се свържеш
с някой друг.
Какво ли е това—
нерадостна съдба
или безценно щастие?
Петър Чухов
Мястото
Мост на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“