Силвия Чолева

Градина зад Национална библиотека
кой е този град
в който жените
седят по тротоарите
стиснали глави в ръце
като ученички
медицинските топки
в часа по физическо
град в който
тъгата се просмуква
и не изчезва
дори в събота вечер
в оскъдната светлина на лампите
в силуетите зад стъклата
по фасадите по улиците
в безпричинно веселите тълпи
безпризорните кучета и деца
в миризмата им в шума
в колите трамваите автобусите
някакви се целуват
започва да ръми
гръмва пиратка
толкова излишни подробности
за да се преживее вечерта
* * *
покривите на София
това не са покривите на Прага
гледани от Храдчани

оттук мога да видя
Математическия факултет
където до смъртта си
работеше баща ми
телевизионната кула в парка
там пиехме по беседките
след манифестацията на 24 май
Университета пропилени усилия
Попа скрит защото
там беше първата ни среща
калканът на кооперацията
на една от малкото ми приятелки

с кого се случва това
затварям очи и не знам къде съм
в светлината на май гледам отгоре
градът е уютен и чужд едновременно
* * *
мостът на влюбените

тръгва от никъде
и отива в нищото
като любовта
на най-високото
можеш да ги видиш
как седят вечер
несигурни
че са влюбени
с блуждаещи погледи
да следят онези
които слизат надолу
по моста
* * *
има болки

които не си отиват
упорито стоят
забити някъде в тила
смъдящи болки
не се придвижват
нито напред нито назад
не помръдват
разрастват се с времето
сякаш са част от тялото
не може да се отреже
не може да се изолира
напомня за себе си постоянно
като нещо което си взел
а не можеш да върнеш
* * *
натюрморт

какво има в тази стая
леглото е махнато
гардеробът го няма
и онази малка старомодна масичка в средата
удобна за да се постави свещ или
чаша чай или мляко сутрин
изчезнали са продънените фотьойли
двата точно под прозореца
пердетата—някак издухани
през затвореното стъкло
нито лампа
нито нещо по голите стени
разсейва погледа
нито аз до теб
нито ти до мен

вътре аз до теб
ти до мен
вътре
порцеланова кана
парче сирене
череши
Силвия Чолева
Мястото
Градина зад Национална библиотека