Стефан Иванов

Градина на ул. „Искър“
Буквата Ъ
има букви
с които започват шепа думи
напомнят уплашено дете
седи в ъгъла на масата
азбуката го е поканила на семейна вечеря
то не знае че ще е основното ястие
ще съставлява чужди сърца и върхове
и няма да има време
дори за последно възклицание
преди канибалското поглъщане
има държави които правят същото с хората
Борисовата градина
място за пикници паяци
тостове мъгла кърлежи
гордост горчивина
място за безвремие бебешки колички
поети простаци политици
и изпити бири
място за невежество жестове
делници невинност
дълго кафе нощни видения
случки от роман
място за конна полиция счупени стъкла
момчета и момичета
в храстите
по тревата
скрити в беседките
осветявани от дискретната тъмнина
разпръсквана от лампите по алеите
място за пролетен дъжд
дъга езеро кал
въртене на огън
самота приятели
пържени картофи
със сирене с кетчуп
място за кротки баби
шумни концерти
сънливи пияници
летящи чинии
гълъби гарги врабчета
ритане на кестени
събиране на паднали листа
тичане след подивяло куче
падане по лице на асфалта
място където не чуваш шума на колите
паметниците не помръдват
нови бюстове
нови исторически лица
не се предвиждат
място където слонът е страшна детска пързалка
устните лесно оформят усмивка
сълзите потичат неочаквано
съдържанието на черепа е доволно
лилиите стават лотоси
отварят се със звука на утрото
място където се сменят мисъл мирис ритъм
думите увличат към действия
пейките се пренасят на удобни места
звездите умират светват отново
балоните излитат в небето
пуканките падат разпилени
катериците скачат от клон на клон
място където буковски би се напил
бийтълс биха свирили
бах би чул бог в невидимата въздушна катедрала
място
към което
се връщам
краката сами ме отвеждат
в този затвор
влизам по собствено желание
влизам с надеждата да изляза
от града
от сянката която хвърля
толкова много
дълго не знаех колко точно
толкова много
толкова много
толкова много
скъсява крачките
смалява мислите
стиска гърлото
краката казвам
сами ме доведоха
тук
крайно удоволствие
вавилонската библиотека има сестра
не е толкова близо до бог
по-малка е и много стеснителна
не е самодоволна като каката
не се дуе с безкрайни достойнства
съвършени стаи и лавици
свенливата библиотека не знае колко е красива
в нея няма място за всеки том
тя е лична
подобно нощна маса
върху която лежи само една книга
задържа се дълго
препрочита се
при прелистване се случва
читателят знае
хартията е плът
настръхва
предговор
излизам от вкъщи
без особени намерения
просто искам времето до 19 часа
до най-важната днес среща пред одеон
да бъде изядено добре
и прекарано в сянка
с един или двама
приятни човека
така и стана
но беше един
седяхме под върбите
на градинката на свети седмочисленици
говорихме за атентата в църквата света неделя
за джон фанти и забележителния оркестър фанта
бях взел два екземпляра от книгата на фанти –
бяха само по левче
разбрах за намалението
от ужасната продавачка
в един ужасен магазин
после станахме
подминахме французойките
край съседната пейка
и се насочихме надолу по графа
на попа видяхме един приятел барабанист
и зеленокоса 16 годишна пънкарка
която учи и живее във вашингтон
казваме здрасти и чао
и самолети продължават да не летят
над вашингтон
продължаваме надолу
а надолу
както в гробищата и в ковчезите
има само голи факти
така е и във всичко останало—
просто факти
Стефан Иванов
Мястото
Градина на ул. „Искър“